Нощта превръща се във ден
в мига, във който си до мен,
дърветата разцъфват пак,
окрилени от прогонения мрак.
А аз и ти - ний сме само две деца,
бродещи навред през земната мъгла,
вечно хванати ръка в ръка,
бранейки през бури любовта.
Очите - винаги във бъдещето вперени,
устните - едни за други веч намерени,
сърцата - за нежността едничка те милеят,
а душите... ах, душите! - до сетен дъх в едно ще тлеят!
© Анет Мирчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
