Нощта превръща се във ден
в мига, във който си до мен,
дърветата разцъфват пак,
окрилени от прогонения мрак.
А аз и ти - ний сме само две деца,
бродещи навред през земната мъгла,
вечно хванати ръка в ръка,
бранейки през бури любовта.
Очите - винаги във бъдещето вперени,
устните - едни за други веч намерени,
сърцата - за нежността едничка те милеят,
а душите... ах, душите! - до сетен дъх в едно ще тлеят!
© Анет Мирчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
