6.01.2010 г., 17:21

Аз и Ти

1.1K 0 3

Нощта превръща се във ден
в мига, във който си до мен,
дърветата разцъфват пак,
окрилени от прогонения мрак.

А аз и ти - ний сме само две деца,
бродещи навред през земната мъгла,
вечно хванати ръка в ръка,
бранейки през бури любовта.

Очите - винаги във бъдещето вперени,
устните - едни за други веч намерени,
сърцата - за нежността едничка те милеят,
а душите... ах, душите! - до сетен дъх в едно ще тлеят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анет Мирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...