Аз и Ти

1 окт. 2009 г., 16:18

Поэзия

922 1 1

Стоя пред теб, но ти си мълчалив.

Отричаш безсърдечен тази среща.

Отправям поглед, пълен с доброта,

потъващ в празните очи насреща.

Разделят ни полярни ветрове

сред отчуждени думи със загубен смисъл.

Стремежът ми - да остана човек.

Страхът ти - да не си излишен.

Говоря пред зазидана врата.

Ревниво пазиш наранената си личност.

Отпъдил всяка жива светлина,

самодостатъчен в своята циничност.