Аз и Ти

1.10.2009 г., 16:18 ч.

Поезия

888 1 1

Стоя пред теб, но ти си мълчалив.

Отричаш безсърдечен тази среща.

Отправям поглед, пълен с доброта,

потъващ в празните очи насреща.

Разделят ни полярни ветрове

сред отчуждени думи със загубен смисъл.

Стремежът ми - да остана човек.

Страхът ти - да не си излишен.

Говоря пред зазидана врата.

Ревниво пазиш наранената си личност.

Отпъдил всяка жива светлина,

самодостатъчен в своята циничност.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

doreto66 (Дора Павлова)

2009-10-01T16:19:38+03:00

първото четиристишие е много добър финал на текста, според мен.