Аз и Ти
Стоя пред теб, но ти си мълчалив.
Отричаш безсърдечен тази среща.
Отправям поглед, пълен с доброта,
потъващ в празните очи насреща.
Разделят ни полярни ветрове
сред отчуждени думи със загубен смисъл.
Стремежът ми - да остана човек.
Страхът ти - да не си излишен.
Говоря пред зазидана врата.
Ревниво пазиш наранената си личност.
Отпъдил всяка жива светлина,
самодостатъчен в своята циничност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Попова Всички права запазени
