13 нояб. 2010 г., 18:51

Аз и ти 

  Поэзия » Любовная
1331 0 4

Аз и ти

Проклета да е тази самота ,

която днес ни чука на вратата.

Проклинали сме с тебе любовта!

А тя, нас дали ни е щадила?

Отказали сме се да бъдем с теб,

това което някога били сме

счупени стъкла и лед

с годините събирали сме.

Къде отиде любовта голяма?

Нима и тя като теб била е измама,

нима до днес съм вярвала напразно

в онова което беше ти за мен.

Прости ми, че вярвах

на думите ти.

Отчаяно показвах,

че нямам сили.

От днес аз отново се уча да живея

без отново и отново за теб да мисля!

След  време усмивка…

Нима отново се смея?

Това е почивка

без теб, аз вече знам….

… мога да живея.

© Полина Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??