Аз и ти
Аз и ти
Проклета да е тази самота ,
която днес ни чука на вратата.
Проклинали сме с тебе любовта!
А тя, нас дали ни е щадила?
Отказали сме се да бъдем с теб,
това което някога били сме
счупени стъкла и лед
с годините събирали сме.
Къде отиде любовта голяма?
Нима и тя като теб била е измама,
нима до днес съм вярвала напразно
в онова което беше ти за мен.
Прости ми, че вярвах
на думите ти.
Отчаяно показвах,
че нямам сили.
От днес аз отново се уча да живея
без отново и отново за теб да мисля!
След време усмивка…
Нима отново се смея?
Това е почивка
без теб, аз вече знам….
… мога да живея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Петкова Всички права запазени
