Връзката ни бе кратка, за миг се разгоря,
но пламъка бързо загасна и ти потъна в нощта.
С друга ти замени ме, по лесно ти беше така,
с ласки и нежност плени ме, а сега гледаш на друга страна.
Не знам защо така се случи, може би ти нямаш вина,
може би нямаше да се получи, а може би дяволски греша.
Длъжна бях да опитам, длъжна съм да продължа,
от болки и неволи ще опитам, но не ще вървя с наведена глава.
В очите твои аз се взирам и виждам мраморна вода,
душата ти така прозира, че мога да я прочета.
В сърцето ти любов бунтува, душата ти крещи сама,
във мрака няма да я чуя, пусни я ти на свобода. ...