Връзката ни бе кратка, за миг се разгоря,

но пламъка бързо загасна и ти потъна в нощта.

С друга ти замени ме, по лесно ти беше така,

с ласки и нежност плени ме, а сега гледаш на друга страна.

Не знам защо така се случи, може би ти нямаш вина,

може би нямаше да се получи, а може би дяволски греша.

Длъжна бях да опитам, длъжна съм да продължа,

от болки и неволи ще опитам, но не ще вървя с наведена глава.

В очите твои аз се взирам и виждам мраморна вода,

душата ти така прозира, че мога да я прочета.

В сърцето ти любов бунтува, душата ти крещи сама,

във мрака няма да я чуя, пусни я ти на свобода.

Тя сродница ще търси, но дълго ще се лута в мрак,

 и пак при мене ще се върнеш, съдбата ще ни срещне пак.

 Ще тръгнем с теб, ще крачим бавно и няма да поглеждаме назад.

 По път от тръни ще преминем, но по този път е минала и любовта.