Mar 4, 2009, 6:54 AM

Аз и Ти

  Poetry
684 0 1


Връзката ни бе кратка, за миг се разгоря,

но пламъка бързо загасна и ти потъна в нощта.

С друга ти замени ме, по лесно ти беше така,

с ласки и нежност плени ме, а сега гледаш на друга страна.

 

Не знам защо така се случи, може би ти нямаш вина,

може би нямаше да се получи, а може би дяволски греша.

Длъжна бях да опитам, длъжна съм да продължа,

от болки и неволи ще опитам, но не ще вървя с наведена глава.

 

В очите твои аз се взирам и виждам мраморна вода,

душата ти така прозира, че мога да я прочета.

В сърцето ти любов бунтува, душата ти крещи сама,

във мрака няма да я чуя, пусни я ти на свобода.

 

Тя сродница ще търси, но дълго ще се лута в мрак,

 и пак при мене ще се върнеш, съдбата ще ни срещне пак.

 Ще тръгнем с теб, ще крачим бавно и няма да поглеждаме назад.

 По път от тръни ще преминем, но по този път е минала и любовта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...