5 апр. 2015 г., 11:35

Аз и ти

953 0 0

Сега ме слушай. Няма да повтарям.
Отдавна си отиде любовта.
На крачка бяхме. Но пропуснахме момента.
Не ще я стигнем нашата звезда.

Летяха мигове, минути, дни, години -
каквото беше - времето го разпиля.
Напразни думи. Кисели усмивки.
И тръпката се скри и отлетя.

Сега сме двама. Друго не остана.
Стопиха се илюзии. Изчезнаха мечти.
След толкоз пози, караници и вълнения,
останахме накрая просто... аз и ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежина Будурова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...