Сега ме слушай. Няма да повтарям.
Отдавна си отиде любовта.
На крачка бяхме. Но пропуснахме момента.
Не ще я стигнем нашата звезда.
Летяха мигове, минути, дни, години -
каквото беше - времето го разпиля.
Напразни думи. Кисели усмивки.
И тръпката се скри и отлетя.
Сега сме двама. Друго не остана.
Стопиха се илюзии. Изчезнаха мечти.
След толкоз пози, караници и вълнения,
останахме накрая просто... аз и ти...
© Снежина Будурова Всички права запазени