5.04.2015 г., 11:35

Аз и ти

947 0 0

Сега ме слушай. Няма да повтарям.
Отдавна си отиде любовта.
На крачка бяхме. Но пропуснахме момента.
Не ще я стигнем нашата звезда.

Летяха мигове, минути, дни, години -
каквото беше - времето го разпиля.
Напразни думи. Кисели усмивки.
И тръпката се скри и отлетя.

Сега сме двама. Друго не остана.
Стопиха се илюзии. Изчезнаха мечти.
След толкоз пози, караници и вълнения,
останахме накрая просто... аз и ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Будурова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...