27 апр. 2007 г., 10:48

аз и ТИ или сравнение с БОГА

1.2K 0 22
Мен ме наказваш, а Него го чувстваш.
С мене ти спориш, а Него допускаш.
Мен подминаваш, а Него даряваш,
Мене разпитваш, а Него познаваш.
С мене говориш, с Него мечтаеш.
С Него си в полет, с мен си играеш.
С Него си смела, с мен се страхуваш.
С Него си радостна, с мене тъгуваш.
Той те усмихва, аз те разплаквам.
Той все те има, а аз все те чакам.
Аз се доказвам, Той те печели.
Аз се пилея, Той в центъра цели.
Аз съм реалност, Той те мечтае.
Аз търся пътя, а Той го знае.
Той те изпива, аз те преглъщам.
Него приемаш, от мен се отвръщаш.

Знам, като Него просто не мога,
Аз не съм пламък в Окото на Бога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От няколко дни мисля върху този ти стих. Помня го от деня в който ми го прочете.
    Прекрасен е!!!
  • Много оригинално!
  • Що за асоциации получаваш, приятелю?
    Аз и ТОЙ - откъде накъде?
    Нещо да не си гузен, братле?
    Именно тази директна откровеност ни сближава духовно, нали!
    Първомайски привет!
  • Чар - ти не си ТОЙ...Успокой се!... А зъби аз не стискам , а каквото ми е на душата ми е на сърцето и устата!
  • Интересен стих Вальо, поздрави!
    Предлагам ти да сложиш едно ВСЕ, за да не спъва ритъмът:
    Той все те има, а аз ВСЕ те чакам.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....