аз и ТИ или сравнение с БОГА
Мен ме наказваш, а Него го чувстваш.
С мене ти спориш, а Него допускаш.
Мен подминаваш, а Него даряваш,
Мене разпитваш, а Него познаваш.
С мене говориш, с Него мечтаеш.
С Него си в полет, с мен си играеш.
С Него си смела, с мен се страхуваш.
С Него си радостна, с мене тъгуваш.
Той те усмихва, аз те разплаквам.
Той все те има, а аз все те чакам.
Аз се доказвам, Той те печели.
Аз се пилея, Той в центъра цели.
Аз съм реалност, Той те мечтае.
Аз търся пътя, а Той го знае.
Той те изпива, аз те преглъщам.
Него приемаш, от мен се отвръщаш.
Знам, като Него просто не мога,
Аз не съм пламък в Окото на Бога...
С мене ти спориш, а Него допускаш.
Мен подминаваш, а Него даряваш,
Мене разпитваш, а Него познаваш.
С мене говориш, с Него мечтаеш.
С Него си в полет, с мен си играеш.
С Него си смела, с мен се страхуваш.
С Него си радостна, с мене тъгуваш.
Той те усмихва, аз те разплаквам.
Той все те има, а аз все те чакам.
Аз се доказвам, Той те печели.
Аз се пилея, Той в центъра цели.
Аз съм реалност, Той те мечтае.
Аз търся пътя, а Той го знае.
Той те изпива, аз те преглъщам.
Него приемаш, от мен се отвръщаш.
Знам, като Него просто не мога,
Аз не съм пламък в Окото на Бога...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
