В живота ти не бях единствена,
макар че и с друга никоя преди не беше,
душата ти отдавна бе изпила тя,
а сърцето ти ненужно
за мен оставяше.
Опитах се както с теб, така и с нея да живея,
да я приема като част от нас,
но разбрах, че животът ти без мен
не е като живот без нея
и излишна от тримата оставах само аз.
Да се преборя с нея не намерих сили,
така здраво се бе вкопчила в живота ти тя,
и всички останали за теб бяха просто стативи -
едни хора без имена.
Ти мислеше, че само твоят живот е борба,
а всички останали вървят против теб
и единствено тя ти бе подала ръка,
и от нея зависеше всеки нов ден.
Затова ако някога помислиш за мене и за нея,
искам да знаеш това,
че "живота не се мери с броя вдишвания,
а с моментите,които ни спират дъха".
© Катя Делчева Все права защищены