Аз и времето
Същата ли съм днес, като вчера,
утре ще бъда ли пак, като днес,
когато искрата във себе си паля,
ще изгори ли дъха ми в запалена свещ?
Недопятата песен ще стихне ли, някога
кръговратно във вените ми да кипи...
недопитото вино ще запее ли във очите ми
с пеперудени сенки да трепка в звезди?
И тогава сега, като утре, или като някога,
аз ще бъда ли живец в пъстроцветна дъга?
От себе си дала, и нищо в замяна не взела
ще бъда ли светлата малка звезда...
Аз не зная, не попитах и вятъра,
но посях по небето от своите мечти,
и раздадох във бисери бели сълзите си
във зората прокапнали по крехки треви...
утре ще бъда ли пак, като днес,
когато искрата във себе си паля,
ще изгори ли дъха ми в запалена свещ?
Недопятата песен ще стихне ли, някога
кръговратно във вените ми да кипи...
недопитото вино ще запее ли във очите ми
с пеперудени сенки да трепка в звезди?
И тогава сега, като утре, или като някога,
аз ще бъда ли живец в пъстроцветна дъга?
От себе си дала, и нищо в замяна не взела
ще бъда ли светлата малка звезда...
Аз не зная, не попитах и вятъра,
но посях по небето от своите мечти,
и раздадох във бисери бели сълзите си
във зората прокапнали по крехки треви...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
