Аз играя своята игра

Аз играя своята игра

Никой не ме иска в този свят,

и не знам защо, не знам защо

с какво заслужих този ад?

Не знам защо, не знам защо.

И в края на тунела не виждам светлина,

а само тъмнина в самотната ми душа.

И толкова ли съм сложна, че никой не може да ме разбере?

Толкова ли, без етикет като съм, не мога да бъда оценена?

И все пак продължавам с репликите: "аз съм си добре!";

то няма поглед, който може да проникне в мислите ми; освен самата мене.

И все пак очаквам някой да го огрее; да загрее,

че нещо в мен колкото тихо, толкова и силно стене,

но и сама съм си виновна, че не допускам някой да премине

бетонната стена, издигната с голи ръце, от кого? - че от кого? - от мене.

Но в този свят на омраза, самота, лицемерие и завист

по-добре човек да не знае за твоите чувства и ненавист

към света, заради това какъвто не е,

заради хората каквито не са.

И такъв като мен знам, че няма,

защото човек толкова силен и лесно раним няма.

Истината е, че чувствата, и то всяко чувство, присъщо за човек,

аз изпитвам по-силно, много по-силно, нещо неприсъщо за света на този век.

И лъгана, и мамена, аз научих това:

по-добре е да имаш пред себе си стена!

Човек може и да се променя, но без условие; причина, промяна няма,

защото всеки си играе играта с лицемерната маска засмяна.

И това е изповед, но за някой ще прозвучи като изпросено съжаление,

но имах нужда да си го излея, за да почувствам облекчение.

И за хората, на които съм приятел ценен;

в моите очи така се възприемам.

Но в техните, знам ли, не съм толкова значима,

но продължавам да съм тяхната опора,

без да показвам самата колко съм ранима.

Понякога ми се иска клонинг да имам,

за да мога да имам на кого да разчитам.

Сигурно ме мислите за човек много странен,

най-вероятно за измъчен, мрачен,

но аз съм най-позитивният човек, когото познавам,

чудите се, след всичко казано, как с усмивка продължавам?

Животът е това, което е!

Аз съм това, което съм!

Няма да се комплексирам, няма да ми пука!

Името се не казвам, но такава ще бъда!

Ако щете ми завидете за това.

Аз играя своята игра!