25.09.2009 г., 19:30 ч.

Аз играя своята игра 

  Поезия » Друга
971 0 3
Аз играя своята игра
Никой не ме иска в този свят,
и не знам защо, не знам защо
с какво заслужих този ад?
Не знам защо, не знам защо.
И в края на тунела не виждам светлина,
а само тъмнина в самотната ми душа.
И толкова ли съм сложна, че никой не може да ме разбере?
Толкова ли, без етикет като съм, не мога да бъда оценена?
И все пак продължавам с репликите: "аз съм си добре!";
то няма поглед, който може да проникне в мислите ми; освен самата мене.
И все пак очаквам някой да го огрее; да загрее, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??