Аз изгубих всичко...
Аз изгубих всичко... сега остана моята душа.
Миг печален, тъмен и ужасен,
предателство внезапно, неприятно.
Мъка и страдание изпълват моята душа.
Не намирам сили, ни покой,
ни смелост.
Не намирам аз сълзите си, изплакани по чуждите души,
не намирам аз слова да изразя моята тъга.
Не намирам покой в мрака на нощта.
Миг бистър и тъй откровен,
слова директни и тъй откровени.
Предателство внезапно и тъй безвъзвратно.
Приятелство вечно и тъй далечно.
Спомени стари и тъй безвъзвратни.
Клетва вечна и тъй далечна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христомир Лазаров Все права защищены
