20 окт. 2010 г., 09:03

Аз изгубих всичко...

1.8K 0 1

Аз изгубих всичко... сега остана моята душа. 
Миг печален, тъмен и ужасен, 
предателство внезапно, неприятно. 
Мъка и страдание изпълват моята душа. 
Не намирам сили, ни покой, 
ни смелост. 
Не намирам аз сълзите си, изплакани по чуждите души, 
не намирам аз слова да изразя моята тъга. 
Не намирам покой в мрака на нощта. 

Миг бистър и тъй откровен, 
слова директни и тъй откровени. 
Предателство внезапно и тъй безвъзвратно. 
Приятелство вечно и тъй далечно. 
Спомени стари и тъй безвъзвратни. 
Клетва вечна и тъй далечна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христомир Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...