Oct 20, 2010, 9:03 AM

Аз изгубих всичко...

Poetry » Odes and poems

1.8K 0 1

Аз изгубих всичко... сега остана моята душа.
Миг печален, тъмен и ужасен,
предателство внезапно, неприятно.
Мъка и страдание изпълват моята душа.
Не намирам сили, ни покой,
ни смелост.
Не намирам аз сълзите си, изплакани по чуждите души,
не намирам аз слова да изразя моята тъга.
Не намирам покой в мрака на нощта.

Миг бистър и тъй откровен,
слова директни и тъй откровени.
Предателство внезапно и тъй безвъзвратно.
Приятелство вечно и тъй далечно.
Спомени стари и тъй безвъзвратни.
Клетва вечна и тъй далечна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lility (Лилия)

Много хубаво!

2010-10-20T16:23:01+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0