Аз изпратих дъжда
Ще ти пратя море от целувки
с тихи устни по облака бял,
и когато наметне дъждецът
във косите ти лъскав воал,
и изплаче сълзите си времето
с капки обич от мъжка мечта,
и поръси в душата ти нежност
с подивели от липса цветя...
И усмивка политне със вятъра
да изгрее в лика на звезда,
закръжат изумрудени птици
и филират по теб пролетта -
дъх наляла от рукнали спомени
във прегърнати топли тела,
с аромата на чувства, отронили
къс безкрай от лъчи на дъга...
Погледни към небето, нагоре,
със брилянтени чудни очи:
Аз изпратих дъжда и се моля -
нека само за теб да вали!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
