27 мая 2008 г., 00:14

Аз живея в миналото

1.9K 0 9
 

Аз живея!

Аз живея, но в миналото,

там, където вечно те има,

там, където залезналите слънца

са по-приятни от днешните

                                   изгряващи.

Аз живея, но в миналото,

там, където твоите стъпки

                             не липсват

и на всяка крачка минало вдъхвам

                             Твоя дъх!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зелиха Ибрахим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво колежке! Само така!

  • Живей сега, когато пролетта
    луничките ти с нежност нацелува,
    когато под цвета жасминов
    усмивката на птица плува,
    живей сега
    със всеки изгрев над морето,
    чети по стъпките, белязали сърцето
    но не поглеждай със тъга назад....

    Това е от мен, Зели , не е трудно да продължиш напред !
  • В този стих откривам себе си! Прекрасно е
  • много хубав стих харесва ми
  • Защо пък не...Щом настоящето е прозаично...Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...