27 may 2008, 0:14

Аз живея в миналото

1.9K 0 9
 

Аз живея!

Аз живея, но в миналото,

там, където вечно те има,

там, където залезналите слънца

са по-приятни от днешните

                                   изгряващи.

Аз живея, но в миналото,

там, където твоите стъпки

                             не липсват

и на всяка крачка минало вдъхвам

                             Твоя дъх!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зелиха Ибрахим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво колежке! Само така!

  • Живей сега, когато пролетта
    луничките ти с нежност нацелува,
    когато под цвета жасминов
    усмивката на птица плува,
    живей сега
    със всеки изгрев над морето,
    чети по стъпките, белязали сърцето
    но не поглеждай със тъга назад....

    Това е от мен, Зели , не е трудно да продължиш напред !
  • В този стих откривам себе си! Прекрасно е
  • много хубав стих харесва ми
  • Защо пък не...Щом настоящето е прозаично...Поздрави!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...