May 27, 2008, 12:14 AM

Аз живея в миналото

  Poetry » Love
1.9K 0 9
 

Аз живея!

Аз живея, но в миналото,

там, където вечно те има,

там, където залезналите слънца

са по-приятни от днешните

                                   изгряващи.

Аз живея, но в миналото,

там, където твоите стъпки

                             не липсват

и на всяка крачка минало вдъхвам

                             Твоя дъх!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зелиха Ибрахим All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво колежке! Само така!

  • Живей сега, когато пролетта
    луничките ти с нежност нацелува,
    когато под цвета жасминов
    усмивката на птица плува,
    живей сега
    със всеки изгрев над морето,
    чети по стъпките, белязали сърцето
    но не поглеждай със тъга назад....

    Това е от мен, Зели , не е трудно да продължиш напред !
  • В този стих откривам себе си! Прекрасно е
  • много хубав стих харесва ми
  • Защо пък не...Щом настоящето е прозаично...Поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...