May 27, 2008, 12:14 AM

Аз живея в миналото

  Poetry » Love
1.9K 0 9
 

Аз живея!

Аз живея, но в миналото,

там, където вечно те има,

там, където залезналите слънца

са по-приятни от днешните

                                   изгряващи.

Аз живея, но в миналото,

там, където твоите стъпки

                             не липсват

и на всяка крачка минало вдъхвам

                             Твоя дъх!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зелиха Ибрахим All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво колежке! Само така!

  • Живей сега, когато пролетта
    луничките ти с нежност нацелува,
    когато под цвета жасминов
    усмивката на птица плува,
    живей сега
    със всеки изгрев над морето,
    чети по стъпките, белязали сърцето
    но не поглеждай със тъга назад....

    Това е от мен, Зели , не е трудно да продължиш напред !
  • В този стих откривам себе си! Прекрасно е
  • много хубав стих харесва ми
  • Защо пък не...Щом настоящето е прозаично...Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...