25 окт. 2013 г., 10:06

Аз казвам СТИГА!

711 1 0

Мразя го! Изпи до капка всичко, дето дишах.
Но болното и лошото, и тъжното.
Красивото го имах и го имам,
но не и с него! Никога не ще съм същата.

Улавяше сълзите ми без милост до последно...
Опитвах се, повторих и потретих, колко пъти - не!
Душата, бисерче по бисерче, оставаше по-бедна.
Така и не разбрах, какво ли искаше от мен!

Да ме пречупи... ха... аз уморена бях, но не и счупена!
Да ме потъпче? Как, та аз отгоре винаги стоях!
Да вярно, няколко години може би изгуби ми,
аз предполагам - страх ме е било да съм сама.

Ако покажех, че съм силна, грешна бях в очите му,
Ако понечих да съм мила, недостатъчно било.
Кое е, питам, правилно тогава и зачитано?
Ех, знаете ли - толкова отдавна ми е все едно!

И ето - казвам СТИГА, вече не издържам!
Днес казвам КРАЙ, за всяка ми открадната сълза!
За неговото, нека сам един ден да се пържи,
когато с друга разбере, безценна всъщност колко съм била!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...