Аз казвам СТИГА!

Мразя го! Изпи до капка всичко, дето дишах.
Но болното и лошото, и тъжното.
Красивото го имах и го имам,
но не и с него! Никога не ще съм същата.

Улавяше сълзите ми без милост до последно...
Опитвах се, повторих и потретих, колко пъти - не!
Душата, бисерче по бисерче, оставаше по-бедна.
Така и не разбрах, какво ли искаше от мен!

Да ме пречупи... ха... аз уморена бях, но не и счупена!
Да ме потъпче? Как, та аз отгоре винаги стоях!
Да вярно, няколко години може би изгуби ми,
аз предполагам - страх ме е било да съм сама.

Ако покажех, че съм силна, грешна бях в очите му,
Ако понечих да съм мила, недостатъчно било.
Кое е, питам, правилно тогава и зачитано?
Ех, знаете ли - толкова отдавна ми е все едно!

И ето - казвам СТИГА, вече не издържам!
Днес казвам КРАЙ, за всяка ми открадната сълза!
За неговото, нека сам един ден да се пържи,
когато с друга разбере, безценна всъщност колко съм била!