Мразя го! Изпи до капка всичко, дето дишах.
Но болното и лошото, и тъжното.
Красивото го имах и го имам,
но не и с него! Никога не ще съм същата.
Улавяше сълзите ми без милост до последно...
Опитвах се, повторих и потретих, колко пъти - не!
Душата, бисерче по бисерче, оставаше по-бедна.
Така и не разбрах, какво ли искаше от мен!
Да ме пречупи... ха... аз уморена бях, но не и счупена!
Да ме потъпче? Как, та аз отгоре винаги стоях!
Да вярно, няколко години може би изгуби ми,
аз предполагам - страх ме е било да съм сама. ...