2 июн. 2012 г., 17:56  

Аз, която знам за края

801 0 4

Обмислям края
- същ рецидивист,
проникнал да обира
за последно.

 

Внимателно прелиствам
лист по лист,
изхвърлям гордост,
срещи непотребни,

 

които в края
ще ми натежат,
ако от алчност сграбча
още, още...

 

И акуратно сгъвам
в сейфа чист
самият теб, преди
да станеш мощи -

 

усмивката ти,
двете ти ръце,
които знаят как
да ме настръхват,

 

обаждания,
кратко писъмце,
което тайно
в джоба ми подпъхваш...

 

Ще си отида тихо,
бързо,
без сълзи.
Когато си напуснал
тази стая,

 

светът след тебе
ще се изгаси
и само онзи сейф
на скришно
ще отварям.

 

 

Публикувано във:

© e-Lit.info Сайт за литература, 2019

 

Алманах "Поезия"2019.Фондация "Буквите" с. 234

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...