2.06.2012 г., 17:56  

Аз, която знам за края

798 0 4

Обмислям края
- същ рецидивист,
проникнал да обира
за последно.

 

Внимателно прелиствам
лист по лист,
изхвърлям гордост,
срещи непотребни,

 

които в края
ще ми натежат,
ако от алчност сграбча
още, още...

 

И акуратно сгъвам
в сейфа чист
самият теб, преди
да станеш мощи -

 

усмивката ти,
двете ти ръце,
които знаят как
да ме настръхват,

 

обаждания,
кратко писъмце,
което тайно
в джоба ми подпъхваш...

 

Ще си отида тихо,
бързо,
без сълзи.
Когато си напуснал
тази стая,

 

светът след тебе
ще се изгаси
и само онзи сейф
на скришно
ще отварям.

 

 

Публикувано във:

© e-Lit.info Сайт за литература, 2019

 

Алманах "Поезия"2019.Фондация "Буквите" с. 234

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...