2.06.2012 г., 17:56  

Аз, която знам за края

799 0 4

Обмислям края
- същ рецидивист,
проникнал да обира
за последно.

 

Внимателно прелиствам
лист по лист,
изхвърлям гордост,
срещи непотребни,

 

които в края
ще ми натежат,
ако от алчност сграбча
още, още...

 

И акуратно сгъвам
в сейфа чист
самият теб, преди
да станеш мощи -

 

усмивката ти,
двете ти ръце,
които знаят как
да ме настръхват,

 

обаждания,
кратко писъмце,
което тайно
в джоба ми подпъхваш...

 

Ще си отида тихо,
бързо,
без сълзи.
Когато си напуснал
тази стая,

 

светът след тебе
ще се изгаси
и само онзи сейф
на скришно
ще отварям.

 

 

Публикувано във:

© e-Lit.info Сайт за литература, 2019

 

Алманах "Поезия"2019.Фондация "Буквите" с. 234

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...