Аз, която знам за края
Обмислям края
- същ рецидивист,
проникнал да обира
за последно.
Внимателно прелиствам
лист по лист,
изхвърлям гордост,
срещи непотребни,
които в края
ще ми натежат,
ако от алчност сграбча
още, още...
И акуратно сгъвам
в сейфа чист
самият теб, преди
да станеш мощи -
усмивката ти,
двете ти ръце,
които знаят как
да ме настръхват,
обаждания,
кратко писъмце,
което тайно
в джоба ми подпъхваш...
Ще си отида тихо,
бързо,
без сълзи.
Когато си напуснал
тази стая,
светът след тебе
ще се изгаси
и само онзи сейф
на скришно
ще отварям.
Публикувано във:
© e-Lit.info Сайт за литература, 2019
Алманах "Поезия"2019.Фондация "Буквите" с. 234
© Павлина Гатева All rights reserved.
