8 дек. 2017 г., 08:52

Аз ли бях?

806 0 0

Безупречна да съм, ми се иска.... но как?
Поглеждам напред и виждам сипкав мрак.
За светлината да се уловя, се моля.... знак,
но трудно виждам оназ пътека, погазена от яд.
Замислям се и пулсът ми замира. Учудено снове
в гърдите ми трепкащо сърце. И ще мре... но, не!
През спомените се провира и пътеката кове,
отново и отново, и пак няма накъде...
С усета разбирам, че не е добре... Напреде
всичко в мрежи стеле се. Не намирам се...
Изгубвам се в утихнало приличие. А бряг?
Време трябва и посока точна. И ясен знак.
С лъч на добрина, спомените си прегръщам пак
и прошка правя за изгубеното си величие.
Но някак трябва да се примиря с това приличие
и с онова объркано от лутане мило момиче,
което досущ на мене прилича. Аз ли бях?
Може би остарях в един по-друг свят.

 

Автор: Албена Латинова /Asteri/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Латинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...