Безупречна да съм, ми се иска.... но как?
Поглеждам напред и виждам сипкав мрак.
За светлината да се уловя, се моля.... знак,
но трудно виждам оназ пътека, погазена от яд.
Замислям се и пулсът ми замира. Учудено снове
в гърдите ми трепкащо сърце. И ще мре... но, не!
През спомените се провира и пътеката кове,
отново и отново, и пак няма накъде...
С усета разбирам, че не е добре... Напреде
всичко в мрежи стеле се. Не намирам се...
Изгубвам се в утихнало приличие. А бряг?
Време трябва и посока точна. И ясен знак. ...