Тъй детска, слънчева усмивка.
Две очи големи, чисти.
Непокорно, някак любопитно
обхождат цялата ми същност.
Две ръчички мънички,
протегнати към мен.
И венче от маргаритки
върху весели къдрици.
Спомен смътен и далечен.
Образ - недостижим.
Ха, нима това дете била съм аз?
© Деница Йорданова Все права защищены