Аз ли съм
Вечерта потрепва.
Вятърът вълшебник
кротко с мен нашепва -
аз ли съм жената,
сгушена във тебе
ВЧЕРА?
Млъквам и притихвам.
Слушам тишината
Толкова ми липсваш...
Аз ли съм жената,
пееща щастливо
ВЧЕРА?
Всичко си отива.
Болка ме залива.
Страдам мълчаливо.
Аз ли съм жената,
влюбена красиво
ВЧЕРА?
Много са сълзите.
Много ще те търся.
Вече съм излишна.
Аз ли съм жената,
дето те обича
ВЧЕРА?
Как без теб не мога!
Нямам вече сили.
Моята тревога,
ти ще бъдеш, мили.
И без мен в живота
на кого се вричаш...
Аз ли съм жената,
дето ти обичаш?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роза Василева Все права защищены
