Черни оникси учудено се взират,
невиждали преди този блясък неустоим-
минало и бъдеще в едно се сбират
и събуждат в мен ритъм неукротим.
Две очи-изумрудено зелени
подобно на гори чутовни и митични,
две очи-диви и смирени
приканват ме в пространства магнетични.
Две ръце-каменни и могъщи
протягат се към мен в копнежен зов,
две ръце цяла ме обгръщат
и силно стискат, жадни за любов.
Две устни в пепел от рози
пламенно шепнат и гневно роптаят,
от две устни ще пия на дози
и нашите звезди на небосвода ще сияят.
Една душа-бездомна и самотна
неуморно дири липсващата част
и сякаш да я запълня ме догонва,
но аз ли съм твоята единствена страст?
© Илияна Дичева Все права защищены