10 сент. 2016 г., 13:33

Аз ли съм?

412 0 0

Черни оникси учудено се взират,

невиждали преди този блясък неустоим-

минало и бъдеще в едно се сбират

и събуждат в мен ритъм неукротим.

 

Две очи-изумрудено зелени

подобно на гори чутовни и митични,

две очи-диви и смирени

приканват ме в пространства магнетични.

 

Две ръце-каменни и могъщи

протягат се към мен в копнежен зов,

две ръце цяла ме обгръщат

и силно стискат, жадни за любов.

 

Две устни в пепел от рози

пламенно шепнат и гневно роптаят,

от две устни ще пия на дози

и нашите звезди на небосвода ще сияят.

 

Една душа-бездомна и самотна

неуморно дири липсващата част

и сякаш да я запълня ме догонва,

но аз ли съм твоята единствена страст?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Дичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...