Sep 10, 2016, 1:33 PM

Аз ли съм?

  Poetry » Love
414 0 0

Черни оникси учудено се взират,

невиждали преди този блясък неустоим-

минало и бъдеще в едно се сбират

и събуждат в мен ритъм неукротим.

 

Две очи-изумрудено зелени

подобно на гори чутовни и митични,

две очи-диви и смирени

приканват ме в пространства магнетични.

 

Две ръце-каменни и могъщи

протягат се към мен в копнежен зов,

две ръце цяла ме обгръщат

и силно стискат, жадни за любов.

 

Две устни в пепел от рози

пламенно шепнат и гневно роптаят,

от две устни ще пия на дози

и нашите звезди на небосвода ще сияят.

 

Една душа-бездомна и самотна

неуморно дири липсващата част

и сякаш да я запълня ме догонва,

но аз ли съм твоята единствена страст?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Дичева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...