23 сент. 2011 г., 01:17

Аз мога

929 0 2

Когато бързаш към вкъщи,

но знаеш, че никой не те чака.

Когато се качваш на влака

и няма кой за чао да ти помаха.

 

Когато слънцето грее,

но в теб се е спуснал мрак.

Когато птичката щастливо пее,

а ти сълза след сълза бършеш пак.

 

Когато искаш да обичаш,

но от болката те е страх.

Когато искаш да вярваш,

но от вяратата ти е останала само прах.

 

Когато имаш нужда от подкрепа,

но осъзнаваш, че си сам.

Когато сърцето ти потрепва,

а осъзнаваш, че е просто блян.

 

Тогава се чувстваш толкова слаб,

че ти се иска да се скриеш от този свят.

Но трябва да се изправиш с усмивка на уста

и да си кажеш ''аз мога!'' с вдигната глава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...