11 сент. 2019 г., 23:35

Аз, морето, Ти

1.3K 1 0

Все някога ще се случи, зная
и ще можем да му се насладим,
но днес не искам да гадая,
дали можем от море далеч да стоим!

 

Морето ще е красиво, зная
и в шума му ще си промълвим
и когато се гмурнем в него докрая
знам, че няма да може да се укротим!

И после ще се усмихнем тримата, зная /Аз, морето, Ти/
и мигът ще е от щастлив по щастлив!
Да си шепнем реално тримата мечтая,
а не да си пишем стих след стих!

Спри! Нека  плуваме до края
и да усетим красивия Миг!
Знам, че сме близо там до тая –

Мечта, приютила ни в един миг!

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведението е включено в:

Екзотична морска фруктиера 🇧🇬

Екзотична морска фруктиера
2.1K 1

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...