11 сент. 2019 г., 23:35

Аз, морето, Ти

1.3K 1 0

Все някога ще се случи, зная
и ще можем да му се насладим,
но днес не искам да гадая,
дали можем от море далеч да стоим!

 

Морето ще е красиво, зная
и в шума му ще си промълвим
и когато се гмурнем в него докрая
знам, че няма да може да се укротим!

И после ще се усмихнем тримата, зная /Аз, морето, Ти/
и мигът ще е от щастлив по щастлив!
Да си шепнем реално тримата мечтая,
а не да си пишем стих след стих!

Спри! Нека  плуваме до края
и да усетим красивия Миг!
Знам, че сме близо там до тая –

Мечта, приютила ни в един миг!

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведението е включено в:

Екзотична морска фруктиера 🇧🇬

Екзотична морска фруктиера
2.1K 1

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...