Аз не питам

                                                                  Аз не питам

Аз не питам и не искам да знам

дали моята обич за тебе беше храм.

Дали грях не е, че твоите стъпки аз догонвах.

И с този бяг не ти помогнах.

В нощи сънни  ли без сън остана,

че никъде не срещна нашите деца?

 Ръката да протегнеш и сълзите да спреш с гальовност.

Не спря ли поглед до плачеща върба поне  веднъж?

Миг поне не те ли завърна при тъжните лица,

които живяха без силата на твоята ръка.

Дали съм твърде силна

или сигурност в теб се породи,

че душата ми - подслон голям,

Две рожби в бурите ще подслони?

             ДАЛИ ?