Облаци разтварят врати
и влиза тъмнината.
Пада дъжд от звезди,
но угасват в мрака.
Пак е нощ
и слънцето отиде си.
Всички ще заспят,
но ще се събудят ли?
Упоила ги е с отрова нощта -
да забравят мъката.
На мен свойта мъка
вечно ще разказва тя –
Аз не спя.
© Мони Божилова Все права защищены