Feb 2, 2008, 7:43 AM

Аз не спя

  Poetry » Other
1.2K 0 0

 

Облаци разтварят врати
и влиза тъмнината.
Пада дъжд от звезди,
но угасват в мрака.

 

Пак е нощ
и слънцето отиде си.
Всички ще заспят,
но ще се събудят ли?

 

Упоила ги е с отрова нощта -
да забравят мъката.
На мен свойта мъка
вечно ще разказва тя –

 

Аз не спя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...