Любовта изчезна, изпари се
като нежна утринна роса.
С пръсти по прозореца написах
„Аз не вярвам в чудеса!”
Подарих сърцето си - случайно,
даже мъничко щастлива бях.
Обичах, чаках, вярвах тайно,
а върна ми го ти на прах.
Погребах го в полето на забрава,
не сложих плоча, нито кръст.
Вярата... изчезна оттогава,
умря под купчината пръст...
© Или Дадарова Все права защищены
И на мен ми се искаше да има по- оптимистичен край, но така ми хареса повече. Ха-ха, аз съм непоправима оптимистка, все хубавото търся, но доста рядко стихотворенията ми са весели... И все пак- трябва да вярваме в чудесата, иначе в какво друго да вярвам?