24 jun 2010, 20:55

Аз не вярвам в чудеса!

  Poesía
1.2K 0 4

Любовта изчезна, изпари се

като нежна утринна роса.

С пръсти по прозореца написах

„Аз не вярвам в чудеса!”

 

Подарих сърцето си - случайно,

даже мъничко щастлива бях.

Обичах, чаках, вярвах тайно,

а върна ми го ти на прах.

 

Погребах го в полето на забрава,

не сложих плоча, нито кръст.

Вярата... изчезна оттогава,

умря под купчината пръст...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички ви
    И на мен ми се искаше да има по- оптимистичен край, но така ми хареса повече. Ха-ха, аз съм непоправима оптимистка, все хубавото търся, но доста рядко стихотворенията ми са весели... И все пак- трябва да вярваме в чудесата, иначе в какво друго да вярвам?
  • Пздравления за стихаТочно моя стил,наистина чудеса има само в приказките,не и в реалния живот.Успех
  • тъжно,но хубаво стихче,ама май тъжните звучат някак по-истински!....и все пак се случват
  • Искаше ми се в последния куплет да има светлина в тунела. Нещо от рода на ново начало. Животът е динамика и развитие. Променяй нещата, движи ги.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...