6 апр. 2006 г., 11:21

Аз не знам...

1.6K 0 5
Всеки път, ти за мен си откритие.
Всеки път аз се питам; "- Какво ли
търся пак?"...И защо в мен долита
неспокойна и трепетна воля
да съм с теб...хей така...да мълчим...
или просто без цел да говорим,
но да знам, че си тук, че те има,
само ти сред милиардите хора,
недостъпна, желана, красива...
Да копнея за твоето тяло,
без да мисля, че пак си отиваш,
че си с друг...И защо след раздяла
в мен остава кошмарна вселена
от досада, от смачкани чувства...
Аз не знам, ти какво си за мене...
Може би любовта е изкуство,
непонятна история в мрака,
светла драма, нелепа измама...
Или може би аз съм глупак...
Или просто я няма...Не знам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пак прекалено хубаво...
  • Любовта приема най-различни форми и състояния. Глупаци ли сме че можем да ги усещаме? Аз вярвам в нея и ми се ще и другите да повярват.
    Редиш страхотни стихове. Прекрасни!
  • Има любов всякаква и не е глупаво,нито наивно да вярваме в нея!Хареса ми стиха!Поздрав!
  • Наистина не си глупак!-много е хубаво
  • АЗ знам..... че не си глупак - глупаците не пишат толкова красиво

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...