Аз не знам...
Всеки път, ти за мен си откритие.
Всеки път аз се питам; "- Какво ли
търся пак?"...И защо в мен долита
неспокойна и трепетна воля
да съм с теб...хей така...да мълчим...
или просто без цел да говорим,
но да знам, че си тук, че те има,
само ти сред милиардите хора,
недостъпна, желана, красива...
Да копнея за твоето тяло,
без да мисля, че пак си отиваш,
че си с друг...И защо след раздяла
в мен остава кошмарна вселена
от досада, от смачкани чувства...
Аз не знам, ти какво си за мене...
Може би любовта е изкуство,
непонятна история в мрака,
светла драма, нелепа измама...
Или може би аз съм глупак...
Или просто я няма...Не знам!
Всеки път аз се питам; "- Какво ли
търся пак?"...И защо в мен долита
неспокойна и трепетна воля
да съм с теб...хей така...да мълчим...
или просто без цел да говорим,
но да знам, че си тук, че те има,
само ти сред милиардите хора,
недостъпна, желана, красива...
Да копнея за твоето тяло,
без да мисля, че пак си отиваш,
че си с друг...И защо след раздяла
в мен остава кошмарна вселена
от досада, от смачкани чувства...
Аз не знам, ти какво си за мене...
Може би любовта е изкуство,
непонятна история в мрака,
светла драма, нелепа измама...
Или може би аз съм глупак...
Или просто я няма...Не знам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
