2 мар. 2010 г., 12:30

Аз не знам от какво се умира

860 0 3

http://www.youtube.com/watch?v=_wef0rpa2nQ&feature=related

Аз не знам от какво се умира.
Преживях всякакви видове коми.
Бях неискана, забравена, неразбирана.
Бях чужда, далечна, прогонена.

Видях много от онези ковчези,
в които погребват се живи нещастните.
Все по мярка бяха малки за мене.
Все черните рокли не ми пасваха.

Все ме раздираха мъжки куршуми
и сама на бесилки слагах.
Писах хиляди предсмъртни думи.
Писах, и писах...  И душа на  Дявола предлагах.

Толкова много се погубиха с обичане.
И аз, като луда, се  разкъсвах в любовите,
и се хвърлях във пламъци, и се разпадах от липсване.
Но после все се събуждах. Невлюбена, забравила, за самоубийства готова.

02.03.2010г.
гр. Сан Фернандо

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...