15 сент. 2017 г., 08:35

Аз няма да те стрелям

1.9K 12 35

 

 Внезапен изстрел –
  в точната мишена.
(Аз знаех, че отдавна ме следиш.)
Издебна ме,
видя ме повалена.
За миг повярва, че ме победи.

Да, аз видях тунела.
И помислих, 
че вече свършват земните ми дни.
Но жива съм.
И даже пò съм истинска.
(Ако посмееш, само погледни.)

Аз няма да те стрелям.
Не – с олово.
(Да отмъщавам не ми е в кръвта.)
Като трева
ще избуя отново.
Дори под стъпките ти
ще цъфтя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла, Ваня!
  • Силни думи, изразяващи силен дух. Поздравления!
  • Благодаря на тези, които са се върнали месеци назад, за да прочетат този стих.
    Благодаря и на онези, които съм пропуснала на времето.
    Усмихнат уикенд, Приятели!
  • Много интересен поглед!
  • Отдавна не те бях чела, Елица! Преди години бях един от най-активните ти читатели. Този стих ме грабна! Благодаря за удоволствието!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...