15.09.2017 г., 8:35

Аз няма да те стрелям

1.9K 12 35

 

 Внезапен изстрел –
  в точната мишена.
(Аз знаех, че отдавна ме следиш.)
Издебна ме,
видя ме повалена.
За миг повярва, че ме победи.

Да, аз видях тунела.
И помислих, 
че вече свършват земните ми дни.
Но жива съм.
И даже пò съм истинска.
(Ако посмееш, само погледни.)

Аз няма да те стрелям.
Не – с олово.
(Да отмъщавам не ми е в кръвта.)
Като трева
ще избуя отново.
Дори под стъпките ти
ще цъфтя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла, Ваня!
  • Силни думи, изразяващи силен дух. Поздравления!
  • Благодаря на тези, които са се върнали месеци назад, за да прочетат този стих.
    Благодаря и на онези, които съм пропуснала на времето.
    Усмихнат уикенд, Приятели!
  • Много интересен поглед!
  • Отдавна не те бях чела, Елица! Преди години бях един от най-активните ти читатели. Този стих ме грабна! Благодаря за удоволствието!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...