15.09.2017 г., 8:35

Аз няма да те стрелям

1.9K 12 35

 

 Внезапен изстрел –
  в точната мишена.
(Аз знаех, че отдавна ме следиш.)
Издебна ме,
видя ме повалена.
За миг повярва, че ме победи.

Да, аз видях тунела.
И помислих, 
че вече свършват земните ми дни.
Но жива съм.
И даже пò съм истинска.
(Ако посмееш, само погледни.)

Аз няма да те стрелям.
Не – с олово.
(Да отмъщавам не ми е в кръвта.)
Като трева
ще избуя отново.
Дори под стъпките ти
ще цъфтя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла, Ваня!
  • Силни думи, изразяващи силен дух. Поздравления!
  • Благодаря на тези, които са се върнали месеци назад, за да прочетат този стих.
    Благодаря и на онези, които съм пропуснала на времето.
    Усмихнат уикенд, Приятели!
  • Много интересен поглед!
  • Отдавна не те бях чела, Елица! Преди години бях един от най-активните ти читатели. Този стих ме грабна! Благодаря за удоволствието!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...