Аз... обаче...

Поэзия » Для детей

1.4K 0 8

АЗ... ОБАЧЕ...

Мъничката ми сестричка

е послушна и добричка.

Цял ден с куклите играе.

Що компютър е? - Не знае.

Аз обаче съм голям.

Със компютъра си знам

да играя сто игри

и започвам от зори.

Да, но баба се тревожи...

Свой ред иска да наложи.

Сутрин казва ми: "Учи!

За игрите не мисли!"

Мила баба! Тя не знае,

че на мен ми се играе.

Със компютърни игри

бързо времето лети.

Мъничко ще поиграя!...

А веднага след това

всичко, всичко ще науча

и шестички ще получа.

Ти недей се тревожи,

пак усмихната бъди!

Бабо мила, та нали

детството е за игри?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

diqna-liana (Дияна)

Справяш се отлично-за децата с любов.

2013-04-16T20:00:33+03:00
blue28 (Ая)

Хубаво!

2013-04-02T13:43:16+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Хубаво е, че нашето детство премина под знака на игрите, но не пред компютрите, Лили. Но нека не отричаме и този вид забава. Ех, уроците - ще им насмогнем...Благодаря ти за тази усмивчица, побрана в стих, земляче! Прегръщам те. Поздрави и от принцесата...

2013-04-02T13:38:57+03:00
liliv (Лилия Велчева)

Таня, Еви, Дани, Веси, благодаря ви!

2013-03-29T11:41:19+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Хубаво стихче!

2013-03-27T19:45:13+02:00