Аз... обаче...
АЗ... ОБАЧЕ...
Мъничката ми сестричка
е послушна и добричка.
Цял ден с куклите играе.
Що компютър е? - Не знае.
Аз обаче съм голям.
Със компютъра си знам
да играя сто игри
и започвам от зори.
Да, но баба се тревожи...
Свой ред иска да наложи.
Сутрин казва ми: "Учи!
За игрите не мисли!"
Мила баба! Тя не знае,
че на мен ми се играе.
Със компютърни игри
бързо времето лети.
Мъничко ще поиграя!...
А веднага след това
всичко, всичко ще науча
и шестички ще получа.
Ти недей се тревожи,
пак усмихната бъди!
Бабо мила, та нали
детството е за игри?!
© Лилия Велчева All rights reserved.
