4 сент. 2007 г., 23:59

Аз пак ще обичам

692 0 3
Погледни нагоре към една самотна звезда,
 в небето, стаяващо чувства велики,
 знай, че там се намира мойта душа,
 че там са наште няколко мига.

 Заслушай се в плисъка на морските вълни
 и спомни си за щастието, изпитал с мен,
 как двама вървяхме през светли гори
 в онзи прекрасен есенен ден.

 Повярвай, че ще има и друга любов,
 която да отвърне на моето сърце,
 с един по-истински и хубав зов,
 че пак ще прегръщам и целувам след теб.

 Погледни натам, където слънцето залязва,
 изписано е със сияещи лъчи,
 последната усмивка с трепет изпращам,
 аз пак ще обичам, повярвай ми ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...